This site will look much better in a browser that supportsweb standards, but it is accessible to any browser or Internet device.

Развъдник "Norsk Bijou"

Bijou - 1993-06.05.2009

Eiffel tower

Bijou of Norsk Bijou
NFO n 09 23

Bijou – Най-милият ми спътник в живота. Той споделяше моя живот от 1994 г. През първите няколко години той беше просто “моето другарче” като аз още не се интересувах от породата му и не се бях запалил за активна фелиноложка дейност. Запалих се от една снимка, в една книга, където сякаш беше сниман той – тогава разбрах, че си струва тази порода да намери своите почитатели и в България. Тогава реших да се занимавам активно с тази порода, но по финансови причини целите, които съм си поставил в тази посока намират своето изпълнение по-бавно, отколкото ми се иска.

Първата цел постигнах като внесох NL* Hedda fra Walaskjalf – първата родословна женска от породата в България. Втората цел – като създадох и регистрирах НФК “Полудългокосмести – Норвежка горска котка” към Националната федерация по фелинология (НФФе). Третата – като внесох D* Hoejmarken's Skjalm – първия родословен мъжки от породата в България. Четвъртата – изложбеното развитие на породата в България. Петата - създаването и на други развъдници за породата в България. Следващите се сбъдват лека полека, стъпка по стъпка...

Историята на Bijou започва в чужбина, от където е донесен за любимец на един студент, който го гледаше в студентски град в София. Момчето обаче се оказало алергично (или е развило алергията), а аз живеех в същия блок и така Bijou се озова при мен. Едва когато започнах да се занимавам с фелинология, разбрах колко е важно родословието за извършване на развъдна дейност и участие на изложби, но вече беше късно, защото студентът скоро се премести и загубихме контакт. Обърнах се към международни организации на Норвежки горски котки за издирването му, като не осъзнавах тогава колко невероятно би било да го намеря. Поне получих отзиви, че е много красив и по всичко прилича на норвежец.

Bijou бе с прекрасен характер. Макар и понякога да е проявявал независимост, той винаги ме е обичал и винаги е искал да бъде с мен откакто живеем заедно! Бих могъл да разкажа безброй случки като това как му махаме зъбен камък, а той ми имаше доверие и седеше безмълвен в ръцете ми, без упойка, докато ветеринаря му бъркаше в устата... НО, за мен най-важното е, че той не просто отговаря на името си, а всяка вечер идва и ляга на възглавницата до главата ми и после влиза под завивката и ми мърка докато ме приспи! Неговото 100%-ово доверие в мен е една от най-големите награди в живота ми!

Като баща е бил винаги много грижовен и помага с каквото може. От 2004 г. е “пенсиониран” за навършени години и кастриран, тъй като е заслужил достойни и спокойни старини! :)

Една нощ през лятото на 2008 г. той ме събуди с гласа си и го видях да се дави с нещо... Помогнах му и той оцеля, но ... очевидно течност е попаднала в белите му дробове и той разви плеврит. Мислех, че съм го излекувал, но...проблемът стана хроничен и той бавно... угасна и премина през Дъгата... и животът ме вече не е същият... Надявам се да е щастлив там, където е сега...